Уязвимостта е пътят към отношения пълни с обич и истина

Не трябва да търсиш Любовта, а само да събориш всички прегради, които си издигнал в сърцето си пред нея.
Руми

IMG_20170323_115317За мен истинското свързване не се случва във физическото, то се случва във вътрешния свят, то се случва, когато имаме отворено сърце, когато събудим ума и тялото си, за да разберем и да вникнем какво е да обичаш и да си обичана. Когато свалим своите защити и допуснем другия в нашето дълбоко и интимно пространство. Когато си позволим да бъдем уязвими. Днес, ние като жени, страдаме от разбирането, че уязвимостта е слабост и е добре да не се случва. Добре е дори да я избягваме. И какво ни остава? Да бъдем пазещи се, силни, беземоционални. Доверими се, това не е формулата за щастливи отношения.

 

Уязвимост означава да избереш да разкриеш чувствата си, да покажеш сърцето си и да свалиш защитите си. Вярвам, че всяка защита си има своето място и е нужна за сърцето и душата. Проблемът е, че живеем твърде много пазейки се, твърде много на сигурно и твърде много самотно, дори да имаме партньор до себе си.

 

Само жена, която може да остане по кости и сърце и да бъде в контакт с естествената си природа, която избира смело да изрази чувствата и нуждите си , без да атакува, която познава болката и избира любовта, е уязвима. Тази жена се радва на споделени, изпълнени с истина, нежност, обич и радост отношения. Тази жена е ценена от осъзнатия и любящ мъж.

 

Без уязвимост няма истинско свързване със сърцето ни и това, което сме. Без да сме отворени, открити и показващи себе си, другия не ни вижда и му остава само да се свърже с нашата бариера, с нашата защита, с нашата пазеща ни маска. Ето защо имаме нужда от уязвимостта, имаме нужда да я допуснем в живота си, в отношенията си с другия. Това не е слабост, това е сила да бъдеш себе си, въпреки, че си била наранявана. Това е силата да си позволиш да се свържеш с чувствата, нуждите и желанията си, които може да са били дълго време пожертвани в името на оцеляването ти и нуждата ти от близост и обич, когато си била малко момиче.

 

За да стигнем до състоянието да бъдем истински уязвими е нужно да се срещнем с болката, която стои зад всяка преграда, която сме поставили пред сърцето си. Нужно е да я изпитаме в тялото си, да я преживеем в дълбочина и да я пуснем да си отиде. Само така може да станем по-силни, по-зрели и да живеем с повече естественост и обич.

 

Колкото повече се пазим да  почувстваме натрупаната болка от миналото, толкова по-малко истински можем да обичаме и всъщност се чувстваме по-празни и недостатъчни. И дори другите да ни обичат, там във вътрешното ние се чувстваме сами, защото сърцето ни е затворено зад бариера и любовта не стига до него. Започваме да искаме повече и повече, а всъщност в нас има достатъчно обич, стига да и отворим и почистим пътя към нас и другия.

 

Нужно е да се свържем с тази обич в нас, нужно е да си върнем себе си на себе си, да се освободим от изискванията, очакванията, трябва на другите и да си позволим да отворим сърцето си отвътре.

 

С обич,

Марина

 

Аз съм Марина Байрактарова, Любовен психолог. Моите лични и групови програми помагат на силни и сърцати жени, да преодолеят бариерите си в обичането, да се свържат със сърцето женската си енергия, за да привлекат подходящия мъж и да сътворят отношения с него изпълнени с близост и взаимност, където той ги разбира, готов е да се развива и с него се чувстват #ценникрасивиобичани.

 

♥ Искаш ли още вдъхновяващи и полезни материали от мен. Последвай линка и се регистрирай.

 

♥ Понякога една дума, изречение, ни докосват и замислят. Споделяй, това, което те докосва, така броят на докоснатите сърца расте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *