Избери да го гледаш през очите на вътрешната си жена

Включвам се от уютния си кабинет на сърцето и душата с топла порция храна за взаимоотношенията. Тази седмица ти споделям за една от честите трудности, които жените изпитваме в любовта. Трудността да се срещнем очи в очи с другия. Да се свържем през вътрешната си жена. Често попадаме в един от двата сценария: или гледаме нагоре към партньора или гледаме надолу.

 

Гледането нагоре означава да поставям партньора си метафорично по-високо от мен, като по-можещ, по-умен, по-стабилен. Стъпка по стъпка аз обезличавам себе си, смалявам се и се обезценявам. Също така очаквам и като по-малко умна, способна и можеща той да се грижи за мен. Ставам неговото малко момиченце, което има нужда от постоянна подкрепа, насоки и грижа. И да това може да звучи романтично на нас, уморените от забързания живот, жени, но нека да си го кажем честно. Колко дълго може един мъж да подкрепя и да се грижи за малкото момиче до него без неусетно да спре да вижда нейните способности и да чува нейното мнение и позиция като жена.

 

 Когато една жена се свързва с мъжа през слабостите си, неуменията си, незнанието си, тя обрича един ден този мъж да спре да я уважава и зачита и да не познае нейната мъдра и топла вътрешна жена.

 Тази връзка, колкото и да си мислим, че е привлекателна за един мъж, в даден момент започва да тежи, ако този мъж е осъзнат, ценящ себе си и желаещ да има качествени отношения с жената до него. Той просто ще поиска жената да порасне, да бъде способна да се грижи за собствената си душа и сърце и най-вече да се зачита и вижда като ценна.

 

Аз лично вярвам, че е време жените да се свързваме с другия през дарбите си, през силата си, през неустоимостта си. Само тогава може да дадем, да изпълваме и обогатяваме отношенията си, а не да взимаме от тях. Тук искам да направя едно важно уточнение. Да се свързваш с другия през силата си не означава да не показваш уязвимост (повече в статията ми  Уязвимостта е пътят към отношения с повече обич и истина) и да не молиш за помощ.

 

Отношенията с другия са мястото за подкрепа, за обмен на ласки, грижа, нежност. И всичко това е по-вкусно, когато виждаш себе си като ценна и виждаш помощта на другия като ценна. Тогава обменът е подхранващ и се случва между двама пораснали, между двама можещи, които виждат един в друг дарбите си и си ги поливат.

 

Също така това не означава да не си позволяваш да бъдеш малкото момиче във връзката си, но като избираш да се свързваш с вътрешното дете в партньора до теб, а не с вътрешния му баща. Тогава се получават онези леки и забавни моменти на безгрижен смях и закачки по детски. Тогава отново се гледате очи в очи, но просто сте по-мънички.

 

Вторият сценарий е да гледаме партньора отгоре. В този случай ние заемаме гордата роля не само на можещата и знаещата, но направо си ставаме майка или по-лошо, психолог, на партньора си. Аз знам, вместо него, аз ще му помогна да се отключи, да се справи с трудностите в живота, без мен е изгубен и страдащ. Така стъпка по стъпка обричаме себе си на живот с дете и постепенно убиваме сексуалното привличане между нас. По този начин избираме съюз, в който каним хроничната умора, хроничното неудовлетворение и хроничната липса на секс и ласки. Нужно е да погледнеш партньора си не с очите, а със сърцето. Да го подхранваш с вяра и от позицията на голяма да виждаш голямото в него и да изграждаш уважение и почит към способностите  и силата му. Да му дадеш пространство да участва във връзката ви и да се внесе с това, което е ценен.

 

Дай си време днес и се замисли, къде се държиш във връзката си като малко момиче или като майка/психолог. Направи си списък с тези твои поведения. Първата стъпка е да започнеш да ги забелязваш. Само тогава ще може да избереш дали това искаш за себе си.

 

Аз вярвам, че между малкото момиче и контролиращата майка е нужно да започнем свързване с вътрешната ни мъдра жена. Тя носи своя автентична природа, която иска да се изрази, да бъде забелязана, такава каквато е.  Тя вярва в своята лична ценност, вярва в мъжа до себе си и е способна да вижда със сърцето си. Тя избира да гледа в очите другия, избира да се свързва през автентичността си, през дарбите си, през силата, през уязвимостта си, през сърцето си.

 

Тя умее да обича и да бъде обичана! Време е да я събудиш!

 

С обич,

Марина

 

Аз съм Марина Байрактарова, Любовен психолог. Моите лични и групови програми помагат на силни и сърцати жени, да преодолеят бариерите си в обичането, да се свържат със сърцето женската си енергия, за да привлекат подходящия мъж и да сътворят отношения с него изпълнени с близост и взаимност, където той ги разбира, готов е да се развива и с него се чувстват #ценникрасивиобичани.

 

♥ Искаш ли още вдъхновяващи и полезни материали от мен. Последвай линка и се регистрирай.

 

♥ Понякога една дума, изречение, ни докосват и замислят. Споделяй, това, което те докосва, така броят на докоснатите сърца расте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *